Субективни предпоставки за възникване на конфликти

Субективните предпоставки за възникването на конфликта играят не по-малка роля за неговото манифестиране. Разработките и изследванията на множество психолози, социолози и конфликтолози недвусмислено сочат, че в основата на всеки един вид конфликт, наред с  обективните предпоставки, стоят и субективните потребности и интереси на отделния индивид.

Това обстоятелство винаги трябва да се има предвид, както при осъществяването на дейността по прогнозиране на конфликта, така също и при неговото предотвратяване. Редица автори, които се занимават с проблема за субективните предпоставки за възникване на конфликти, подчертават още един много съществен елемент. Според тях, колкото е по-високо мястото на индивида в професионалната и социалната йерархия (при положение, че този индивид субективно оценява своите потребности, цели и интереси), толкова вероятността от възникването на конфликтна ситуация нараства значително.

Тук е мястото да подчертаем, че такова сложно явление като социалния конфликт, не може да бъде обяснено само чрез психологически и индивидуални черти и характеристики на индивида. Съществуват автори, които в своите обяснителни концепции твърдят, че единствена или поне основна детерминанта в разгръщането и развитието на конфликта в цялата негова динамика има психологическата особеност на личността. Струва ни се, че тези автори попадат в обятията на своеобразен психологизъм при интерпретацията на конфликта и неговата обусловеност. Биологичните, индивидуалните и психологичните параметри (характеристики) на субекта, са по наше мнение, само част от сложната проблематика и част от обяснителния механизъм, свързан с описанието, интерпретацията (обяснението) и решаването на конфликтите. Според нас обаче има още една едностранчива теза. Можем условно да я наречем антипсихологическа, която от своя страна напълно пренебрегва психологическия момент в сложната обусловеност и феноменология на конфликта.

След направените критични бележки, нека насочим своето внимание към основните субективни характеристики на личността, които определят нейното поведение в конфликтната ситуация. Според О. Громова към основните субективни характеристики на личността, които определят нейното поведение в конфликтната ситуация, се отнасят :

а) свойствата на личността и нейните индивидуално – психологически особености;

б) системата от потребности, мотиви и интереси на личността;

в) вътрешната представа на личността за самата себе си – т.нар. “Аз – концепция”.

Природните свойства на личността е онази съвкупност от нейните качества, които са заложени у нея по рождение. Освен, че са вродени обикновено тези визирани качества са относително неизменяеми и съществуват през целия жизнен път на личността (онтогенезата). Най-важният интегрален елемент от природните качества на индивида се явява неговият темперамент. Да направим кратко разсъждение на понятието темперамент.

Темпераментът (от лат. Temperamentum – съотношение на частите, съразмерност) е характеристика на субекта от гледна точка на неговите динамични особености: скорост, интензивност, темп и ритъм на протичащите у него психични процеси и състояния.

В психологията, физиологията и медицината, в исторически план, са известни три основни научни системи (концепции) които обясняват същността на темперамента:

а) система на Хипократ и Гален (хуморална концепция);

б) система на Кречмър и Шелдън (конституционална концепция);

в) система на И.П. Павлов (концепция за висшата нервна дейност).

Според видният руски физиолог И.П. Павлов, съгласно особеностите на висшата нервна дейност и нейните три основни елемента: сила, уравновесеност и подвижност, са налице четири типа висша нервна дейност:

1.   Сангвиничен тип: силен, уравновесен, подвижен;

2. Флегматичен тип: силен, уравновесен, инертен;

3. Холеричен тип: силен, неуравновесен, подвижен;

4. Меланхоличен тип: слаб, неуравновесен, инертен.

В реалността обаче, тези четири основни типа темперамент много рядко се срещат в чистия си вид, а най-често се проявяват при отделния индивид като смесен вид темперамент – някаква уникална комбинация от основните четири вида темперамент. Темпераментът е относително устойчиво природно свойство на субекта и е малко възприемчив спрямо външните въздействия на средата и социума. Вън от всякакво съмнение е, че темпераментът поставя своя специфичен отпечатък върху разгръщането на конфликтното взаимодействие и с неговото влияние би трябвало да се съобразяват всички субекти, които се стремят да въздействат по един или друг начин върху протичането и регулацията на конфликта. Така например флегматика би трябвало да бъде подтикнат да действа по-интензивно и активно, към холерика би трябвало да се подходи внимателно и сдържано, а меланхолика би трябвало да бъде възпрепятстван да изпада в типичните си отрицателни емоционални състояния на тъга и униние.

Тук е мястото да отбележим, че темпераменът, като интегрален елемент на природните свойства на индивида, играе много по-голяма роля в разгръщането и протичането на междуличностните конфликти, отколкото в обусловеността на конфликтите в големите и между големите групи. Даже при конфликтите на регионално и глобално равнище, значението на темпераментните особености на влизащите в конфликтното взаимодействие субекти клони към нула. 

Втората характеристика на личността, която има отношение към субективните предпоставки за възникването на конфликта, е системата и от вътрешни потребности, мотиви и интереси. Това е изключително важен момент в процеса по прогнозирането на конфликта, тъй като въпросната система дава ключа към обяснението на поведението на личността, при евентуалното възникване и развитие на конфликтното взаимодействие.

Нека направим опит за поотделно дефиниране на трите понятия (потребност, мотив, интерес), които изграждат разглежданата от нас система.

Потребността е състояние на индивида, детерминирано от нуждата му от обекти, които са му необходими за неговото съществуване и развитие и е източник на неговата активност.

Мотивът (от лат. Movere – привеждам в действие, подбуждам), е съвкупност от външни или вътрешни условия, които предизвикват активността на индивида и насочеността на дейността му.

Интересът е форма на проявление на потребностите на индивида, насочени към един или друг обект, най-важната и същностна детерминанта на човешкото поведение.

Важно е да се изтъкне, че от конфликтологична гледна точка, потребностите, мотивите и интересите, трябва да се разглеждат само в своята съвкупност, като система, която в най-голяма степен обуславя субективните предпоставки за възникването на конфликтното противопоставяне, а също така, че тази система предопределя в значителна степен поведението на индивида.

На фигура №2 / Приложение 4 / е представена схема на взаимовръзките, които съществуват между потребностите, мотивите и интересите, разглеждани като система.

Третата характеристика на личността, която е значима субективна предпоставка за възникването на конфликти и детерминира в определена степен поведението на индивида, е т. нар. „Аз – концепция“ („Аз – образ“).

Аз – концепцията е относително устойчива, в значителна степен осъзната и уникална система от представи, които всеки субект изгражда за самия себе си, като неповторима, отграничена от външния свят индивидуалност.

Аз – концепцията е онзи субективен феномен, върху който отделният индивид строи част от взаимоотношенията си с другите индивиди. Неадекватната Аз – концепция (завишена или занижена самооценка, като компонент на Аз – образа), се явява според социалните психолози и конфликтолозите, една от субективните причини за конфликтогенността на индивида и евентуалното развитие на конфликтна ситуация.

Съществуват немалко тестове и методики, основно разработени и ползвани в психологията на личността и социалната психология, които могат да измерват относително точно параметрите и на трите основни субективни характеристики на личността:  (темперамент); система от потребности – мотиви – интереси; вътрешни представи на личността за самата себе си (Аз – концепция), и които могат да бъдат използвани като помощен прогностичен инструментариум, в сложната и многостранна дейност по прогнозирането на конфликтите.

Според нас разгледаните по-горе три основни субективни фактори (субективни характеристики на личността) притежават различна тяжест и сила в детерминираността на конфликтното поведение на индивида.

  Можем категорично да заявим, че най-голяма роля играе системата от потребности – мотиви – интереси на личността, която е и главният обяснителен механизъм за разбиране конфликтните действия на индивида.

Не можем да не споменем и още един твърде важен личностен фактор, който е съществена субективна предпоставка за възникването на противоречия и конфликти – т.нар. психологически защитен механизъм.

Психологическият защитен механизъм е особена регулативна система на индивида, насочена към отстраняване или свеждане до поносимо равнище на чувството му за тревога, която осъзнато или не, възниква когато същият индивид схваща дадена ситуация или субект като заплаха за самия себе си, или интерпретира определен обект, обективно събитие или явление като потенциално конфликтно или заплашително.

Психологичните защитни механизми на индивида формират част от субективните причини за конфликтните взаимодействия. От друга страна, обективните причини за конфликта могат само тогава да се проявят, когато индивида или човешката група, схванат невъзможността от удовлетворяване на своите потребности или невъзможността от защита на своите интереси. В случая е налице една своеобразна конфликтологична диалектична връзка и взаимообусловеност – обективното е предпоставка за субективното, а субективното се реализира чрез обективното.

Основните психологически защитни механизми на личността, са следните:

Агресия (атака спрямо друг индивид, който се възприема като заплаха);

Идеализация (неадекватна идеализирана Аз – концепция на индивида);

Идентификация (отъждествяване на индивида с друг индивид или група, като модел на конкретно поведение);

Изтласкване (забравяне, често безсъзнателно, на даден факт, явление или събитие, което повишава тревожността на индивида или е свързано с неприятни изживявания);

Отрицание (отхвърляне свързаността на индивида с дадено събитие или явление);

Проекция (най-често безсъзнателно приписване на друг индивид на собствени отрицателни чувства или личностови особености).

Завършвайки разглеждането на субективните предпоставки за възникването на конфликти, бихме желали да изтъкнем следното – те са от голямо значение за прогнозирането на конфликтното противостояние, а и за разбирането същността на социалния конфликт изобщо и по принцип. Личностните, субективни фактори са твърде важни елементи, които играят съществена роля в описанието, тълкуването, регулацията и разрешаването на конфликта, но в никакъв случай не бива да се смятат като единствена детерминанта в изключително сложната обусловеност и феноменология на социалния конфликт. Субективните предпоставки са в  диалектическа връзка с обективните предпоставки и фактори за възникване, протичане и разрешаване на конфликта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *