Прогнозиране на конфликта

Прогнозирането, като теория и нейното ускорено внедряване във функционирането и развитието на макро и микро социалните системи доби приоритетно място в съвременния свят, който се е устремил неумолимо по пътя на глобализацията, възседнал лудия бяг на уникалните (нестихващи) постижения на НТР. Значението на прогнозирането е свързано със застрашителното нарастване на конфликтното противоречие между научно – техническия и социалния прогрес, като два глобални елемента на системата на съвременния свят.   

Изследванията показват, че постиженията на научно – техническия (особено на военния) потенциал, застрашава стабилното функциониране на обществената система. Основната причина за това съдбовно противоречие се търси в изоставането на организацията на обществото и неговото управление. Дали прогнозирането ще оправдае определения му приоритет, за решаването на формулираното противоречие, ще каже бъдещето. За сега то успешно „носи“ своята еврологична мисия.

Няма съмнение, че всяка дейност подлежи на прогнозиране. За целта е необходимо глобално познаване както на общите, така и на по-малко общите закономерности на социалните процеси. Ето за това прогнозирането инвентаризира и преработва научни знания, както за макро-, така и за микропроцесите, които протичат в социалната система, представени общо казано от науките. Това показва, че прогнозирането от една страна използва полудисциплинарните методи при обработка на необходимите знания, а от друга актуалните за него методи. Това не изключва прогнозирането да констатира собствени методи и произвежа адекватна за нуждите си информация.

С една дума прогнозата се опира плътно на знанията за миналото, настоящето и бъдещото състояние на системата. Това ще рече опора на обективното действие за законите в системата, която е обект на прогнозиране. Без познаването на обективните тенденции на развитие, няма прогнозиране.

Прогнозирането на конфликта не прави изключение от очертаните изисквания. Естествено, като специфичен феномен на развитието, конфликтът носи природата на природното цяло. Това ще рече, че той също преминава основните етапи: възникване, разгръщане (стимулиране или задържане) и разрешаване на конфликта. Непрецизното разкриване на тази обща закономерност стои в основата на прогнозирането на конфликта.

Наред с това и успоредно с това, наличието на неизчерпаемо многообразие на процесите, формиращи вида и формата на протичане и управление на конфликта, конфликтологията предлага собствен понятиет апарат, принципи за изследване и технология за разрешаване на конфликтите. В случая става дума за разкриване на обективните причини (източниците) за конфликта и неговото прогнозиране.

Първият от тях е съвкупността от описателно – обяснително – прогностичните концепции, теории и модели, които в една или друга степен съществуват в съвременната конфликтология.

Вторият източник, са постиженията в областта на прогностиката на сродните на конфликтологията науки и преди всичко на социологията и социалната психология, които постиженияя експертите -конфликтолози, както и управленците от най-различно равнище не бива да пренебрегват.

Третият източник, е практическата дейност на ръководителите и специалистите от всички нива и степени на управление, които твърде често и без да разполагат със специфичен прогностичен инструментариум и методика, са в състояние относително прецизно и точно да диагностицират и прогнозират бъдещите конфликтни взаимодействия в техните организации.

Проблемът за прогнозирането и възникването на конфликта е тясно свързан с проблема за причинността на конфликта (разгледан от нас в определен аспект в глава втора и по-подробно в параграф 2.3. ), като тук ние разширяваме и детайлизираме тази сложна проблематика погледната през друг специфичен ъгъл.

Всеки проявил се или латентен конфликт от вътрешноличностовия до междудържавния такъв, е съдържал и съдържа имплицитно в себе си, обективни и субективни предпоставки за своето възникване, съществуване и завършек, както и характерни индикатори и симптоми за възникване на конфликта (предконфликтна ситуация). Именно тези съществени аспекти, които се отнасят към проблема за прогнозирането на конфликта, са обект на изследване в тази Глава.

Обективни предпоставки за възникване на конфликта

Обективните предпоставки за възникване на конфликта са твърде многобройни и многокачествени, но в литературата те се свеждат до пет основни окрупнени групи . Тази класификация не се извлича от глобалната социална система, а от структурите на по-конкретни равнища:

  • Ресурсна група от обективни предпоставки;
  • Информационна група от обективни предпоставки;
  • Ценностна група от обективни предпоставки;
  • Структурна група от обективни предпоставки;
  • Комуникационна или поведенска група от обективни предпоставки.

Да се спрем по-подробно върху всяка една от изброените пет основни групи обективни предпоставки за възникване на конфликти:

Ресурсната група от обективни предпоставки за възникване на конфликти, е може би най-честата причина за възникване на конфликтни взаимодействия. Не бива обаче да се изпада в крайност като се смята, че само недостигът на финансови (напр. работната заплата) или някакви други материални ресурси, подлежащи на разпределение, могат да станат предпоставки за разгръщане на конфликта в цялата негова динамика и зрялост. Детерминиращата роля на ресурса, като двигател на конфликта, трябва да се схваща в случая в широкия му смисъл – материален и духовен ресурс. Недостигът на ресурс, както и борбата за контрола върху и при разпределението му, е главен конфликтогенен фактор, който се проявява навсякъде и във всичко –  от междуличностния конфликт до междудържавните конфликти;

Информационната група от обективни предпоставки за възникване на конфликти, е обусловена от информацията като такава, която непрекъснато възниква, разпространява се и се обменя, между различните индивиди, организации и структури, по най-разнообразни канали и на най-различни равнища, във формален и неформален вид. Видът информация като генератор на конфликти може да бъде твърде разнообразен, като тук се включват например както непълната или неточна официална служебна информация (съзнателно или несъзнателно разпространена в каналите на общуването и комуникацията), така и неизбежно съществуващите и циркулиращите във всяка една социална група или организация мълви, слухове и други подобни. Ролята на информацията като източник за възникване на конфликт, не трябва да се подценява, като според нас нейната роля като конфликтогенен фактор, с навлизането на човечеството в информационната ера непрекъснато ще се увеличава;

Ценностната група от обективни предпоставки за възникване на конфликти, са както принципите, които субектът приема или отхвърля, така и различията, които неминуемо съществуват между отделните индивиди и социални групи, по повод на нееднаквостта в целите, ценностните ориентации, методите и начините на поведение, разликите в квалификацията и равнището на образование. Ценностната група от обективни предпоставки е непрекъснат и вечен източник на конфликтни взаимодействия, тъй като отделните индивиди, и обществото с неговите структури и социални елементи, притежават и са носители на най-разнообразни и често противоположни ценности, модели на поведение и социални ориентири;

Структурната група от обективна предпоставка за възникване на конфликти също е немаловажен, макар и не най-важен обективен конфликтогенен фактор. Към тази група се отнасят преди всичко следните конкретни обективни причини: а) неясни, нееднозначни и несъгласувани права и задължения на субектите в организацията; б) неадекватни и неефективни структури на управление в организацията; в) социалният и професионалният статус на служителите в организацията; г) проблемът за собствеността на организацията и отношението и мястото на индивида спрямо нея;

Комуникативната или поведенската група от обективни предпоставки за възникване на конфликти, включва поведението на субектите, което е в несъответствие с очакванията на околните и е придружено с неадекватна за ситуацията, времето и мястото комуникация.

Във всеки един вид конфликт, като обективна предпоставка за възникването му, могат да се проявят както поотделно взети всяка една от петте основни групи, така и в най-разнообразни комбинации помежду си.

Конкретните конфликтологични изследвания сочат, че конфликтът като правило, включва в себе си многообразни и многоравнищни обективни причини, като все пак, една от тези обективни причини е водеща в детерминираността на конфликтното взаимодействие.

Обективните причини за възникване на конфликти са изключително важен елемент за конфликтния сблъсък, свързани и със субективните предпоставки (човешкия фактор). В този сблъсък се намира причината за възникването, протичането и разрешаването на конфликта в обективната реалност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *