Социални технологии и разрешаване на конфликти

Какво е социални технологии за разрешаване на конфликти? През целият ХХ век социалните ситуации преживяваха конфликтни периоди, което задържа или ускорява развитието на обществената система. През същия този век, минал вече в историята, както знаем, протичащите противоречия в обществената система бяха обект на крайни теоретични оценки. Тези оценки се лутаха от пълното отричане на противоречията, до тяхното свеждане само до миналото на обществото.

За нас е необяснимо защо теорията за противоречията не използва парадигмата „конструирана“ от немската философия в лицето на Кант, Хегел, Маркс и др., а произвеждаще безплодни знания за тях.

Примерно парадигмата, формулирана от Хегел, че противоречието е корен на всяко движение и източник на всяко развитие, обогатена от безброй философи и социолози през целия ХХ век, не е загубила своята истинност и до днес.

Друг е въпросът, когато става дума за промяна в причините за конфликтните противоречия, обусловени от новите етапи на функционирането на обществената система и промяната на методологията на тяхното изследване.

Всяка методология и особено тази, която се прилага в социалното познание синтезира у себе си най-натоварените евристични принципи, които интегрират в единство запазването и изменението на социалната система, благодарение на което тя функционира вечно като такава.

Така методологията отразява хомеостазиса (запазването на промяната) на процесите в обществената система. Вярно е, че инициативата на изследователя се ограничава от този хомеостазис. Обективната промяна в него обаче изисква неограничен избор на нови методи и методология за изследване на новите социални ситуации, в т.ч. и конфликтите в тях.

Примерно, раждането на социалните технологии е свързано с новите социални ситуации – тяхното идване завари психолозите, социолозите, философите и управленците недотам подготвени, но не и изненадани.

Социалната технология преработва знанията за социалната дейност. Затова самата технология е продукт на знанието. Тя може да се тълкува като план, като средство за конструиране на модел за дейност и предотвратяване на конфликтите в нея. Това показва, че знанието присъства навсякъде, а технологията го превръща в същност на произвеждания предмет или управлението на тази дейност. Крайният резултат на социалната технология е производство на продукт с потребителска стойност.

В качеството на тези продукти участвна не само знанието и майсторството на живия труд, но целта и начина на нейното реализиране – управлението. Това ще рече, че ако в замисъла се включва предимно преработеното знание, то неговото опредметяване в продукт и дейност се реализира чрез технологията.

В социалната дейност, изградена на основата на научни знания и научна технология (почти) се изключва настъпването на конфликтна ситуация. Нещо повече, може да се каже, че употребяваната социална технология гарантира предотвратяването на конфликтната форма на проявление на противоречието, облекчава неговата функция като източник на развитието.

Ето например технологията на внедряване на новото среща съпротива, която често се проявява във формата на конфликт, израз на борбата между творческото мислене и действие и консерватизма, бюрократизма и догматизма. Технолотията на внедряването е продукт на знанието, но не е тъждествена с него. Когато това знание е заключено във файловете на ИНТЕРНЕТ, то е мъртво. Това знание оживява, става сила, когато се опредмети в управленската дейност на инженерното изкуство, изкуство което разрешава конфликта между старото и новото знание, старата и новата технология и се превръща в машини, технологии, нова организация и управление.

В зоната на съединяването на знанието, техниката и производството, винаги се зараждат конфликти. С разрешаването на тези конфликти са свързани следните проблеми:

  1. Съкращаване на времето на движение на новите идеи (извлечени от стари и нови знания) към технологиите на производство и управление.

2. Постигане на максимална ефективност и висококачествена конкурентноспособна продукция.               

С тези си функции теорията и технологията улесняват разгръщането на всички обективни закономерности на обществения прогрес и предотвратяват или разширяват конфликтите в него.

Конфликтологичният интерес към технологиите е свързан с разграничаване на технологиите на превръщане на знанията в продукция (проектанска и инженерно – конструктурска дейност) и организационно – управленска дейност. Още нещо – конфликтологията се интересува от причините за настъпване на конфликтна социална ситуация. Тя възниква, когато се наруши хомеостазиса на социалната система. Тогава противоречията в тази система започват да прерастват в конфликтно протичане. Именно тогава възниква необходимостта от нови методи и социална технология за разрешаване на конфликтите в социалната ситуация. Това показва, че промяната на социалната ситуация е естествено състояние на функционирането на социалната система.

Конфликтите в социалната ситуация се формират от наличието на противоречия, което е признак, че настъпва необходимост от промяна. Същото противоречие прераства в конфликт, когато субективният фактор не познава, а от там и не овладява несъответствието между проблемната ситуация и средствата за нейното управление. С една дума противоречието прераства в конфликт, когато субективният фактор не е в състояние да реагира на необходимостта от промяна, която регулира хомеостатичното функциониране на социалната система.

За съжаление, натрупаното количество информация по проблема за технологията на управление на конфликтите, рядко пъти се пресича и ползва изложените по-горе методологически и технологически съображения. Ако западните конфликтолози усвояваха и ползваха коректно нашите публикации по проблемите на противоречията и конфликтите, щяха да си спестят лутанията от рода, че конфликтите не могат да бъдат окончателно решени.

Според нас завинаги  не могат да бъдат решени противоречията, а (почти) винаги може да се избегнат и задължително разрешават конфликтите.

Точно тази особеност на конфликта и свързаната с нея възможност извикват на живот конфликтологията. Затова тази наука, както неведнъж бе изтъквано, в новия век добива безспорно синергетично значение за управлението на конфликтите при функционирането на микро- и макро социалните структури. Тя, може би единствена, предлага адекватни методи и технология за предотвратяване на негативните последици от т.нар. деструктивни и дисфункционални конфликти. При всеки случай конфликтът дестабилизира (за добро или за зло) по един или друг начин функционирането на коя и да е социална система, а управлението и разрешаването на конфликти цели да я оптимизира и стабилизира.    

Не подлежи на никакво съмнение, че и без намесата на специалисти – конфликтолози, както и на управленци, прилагащи усвоено практическо конфликтологично познание, всеки един конфликт, като извънредно сложно социално явление, ще нарушава хомеостатичното функциониране на обществото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *